Паметта е вина,
паметта е дразнител
в свят, където няма праг на обител.
Между пясъчни къщи или мраморни гробници
бродят сити намръщени и доволни негодници;
има бедни хранители, непокръстени ангели,
има много непитани: – Как си? – ако са паднали.
Как са? – ако са литнали тъй, че са се загубили
без нозе и копита, без глави – същи влюбени.


Пълно е с единачета – талантливи, посредствени –
без значение плачат ли, радват ли се естествено,
знаят ли си темелите на пари и метафори,
или просто са взели те притчите Му за лафове,
или просто са глътнали въздух, ядене, мислене,
в меховете попътни в миговете залисани?
Паметта е вина – времето е безпаметно.
Докато не остане само то,
само то.