отскачат снежинки
от якето ми
пролетна съпротива

Сама на себе си съм кабаре –
танцувам и си плащам. И си пея.
Кой ли не влиза – ражда се и мре?

                       "Вода, вода, отвсякъде вода!
                        От водопадите сме обградени
                        и аз не мога да те изведа

Вода, вода – отвсякъде вода.
Но само не вода и зад гърба ми.
Там, зад гърба, е суха сивота –

Намерих те – накрая на реката,
в последната обител на тръстиките.
Не зная само мене ли си чакал,

Освен да заобичаме и пясъка?
Какво ли вече друго ни остава?
Познат ни е, той няма да ни стряска –

По повод 40-годишнината на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” Студентският съвет на висшето училище и Съюзът на българските писатели
ОБЯВЯВАТ КОНКУРС за написване на авторски текст за химн на Шуменския униве...

ИЗДАТЕЛСТВО “ДАМЯН ЯКОВ” ПРЕДСТАВЯ
НОВАТА КНИГА НА ЮСТАЙН ГОРДЕР
“VITA BREVIS”

„Император Цезар Веспасиан Август заповяда
този нов амфитеатър да бъде издигнат
с плячката от войната“. (I век от н.е)

Това е книга, за чието съществуване си струва да узнаете.
http://www.books.bg/books/151/153171.html
Резюме

Животът си отива,
а ние слагаме коректно запетайките
и вярваме пак в тях, пак вярваме в изящното безсмъртие

Тъй както бе толкова тихо, че се чуваше само блъскането на осите в комарника, се прови гласът на комшийката Нешка. Стенанието на пресекулки премина в членоразделна реч. Заредиха се вопли на майчице мила и мор, мор, Божке ле, Коцо, де си ...