Леглото е издигане и падане.
Най-първото отдалечаване
от скута на мама

 Бяла и лъскава
с едно момиченце в далечината,
което полива три разноцветни лалета –

 Стърчиш във ъгъла и си записваш мислите,
докато твоят син отключва и заключва,
а ти не спираш да нотираш вече неговата песен,

Каприз на падината за Значимост –
люлка на калерки, ножици, конци,
и детски драсканици с форма на рисунки,

Ой ти, ясно нещо от нищото –
подритвам те и си ритам акъла.
Ти си ми съзнанието за незнание,

От лявото през дясното ухо излизам,
с бял кон препускам –
порта да прескоча.