Съседът маже масло върху хляб.
Вчеря прав край хладната си печка.
И не изглежда съкрушен, ни сам, ни слаб,
досаден навлек че не му се пречка.
Навярно спец е в моден занаят -
чиновник костюмар, англоезично юпи?
Но той е непознат за мен познат,
който не реже вечер хляба, а го чупи.
Такива сме - гладници, в луднал град -
на ишлеме наемници, чергари.
В нас Диоген спи още - белобрад,
събуди ли се - пак с фенера шари
да види, че и днеска не е сам
и ще го бъде в празната му бъчва,
ще посънува друг човек отсам
и няма през нощта да се измъчва.

много мисъл има тук! Ще взема да се "абонирам" за постингите ти.

Много аресах пак! Пък си и хубавица на плаката!
Машалла! :-)