Като тръгнеш да лудваш, в последния миг – ми кажи.
Напиши есемес накъде те откарва линейката.
Аз ще тръгна след теб с колело, с краднат джип, на такси.
Всичко мога за теб – ще възкръсне и теснолинейката.
Няма как да те дам на голямата бяла стена –
ще изровя из нея направо жестока галактика
и в сюблимния миг ще изхвърля добрата сестра,
миг преди да забие иглата в кръвта ти под лактите.
Ще изгоня света през прозорците с хлътнали панти
и ще плисна мозайката с хлор и със люта белина,
и ще пръснем нощта, тишината й, с чисто белканто.
Лудо влюбени пак – искам с теб през света да премина.

С теб се минават Сахари, Калахарита и Атаками от бездушие.
Благодаря за прекрасния стих!
Чу

Останалите сме зяпнали и забравили името си недоласкано! Любовен делириум!

тоя хлор разваля целия пейзаж ((