Светът се срива –
борсата се срива,
банкнотата не чини лист хартия.
Аз пиша стих на книжицата сива,
защото тя е жива, още жива
след цифрите гърмящи на ония,
които изкъртичиха земята,
преди да я разбият и убият,
да видят как из джоба им се мята
като пробита в центъра монета,
като животно, дракон и несрета –
за да изпитат тръпка, трепет, страст
не от любов и слово –
а от власт
и да заспят в атлазени чаршафи,
да се умият в златното биде,
да бъдат рицари на тогата – блиц-графове –
изцепки на прогнили векове.
Пак те клонират днеска Атлантиди,
огризват милиарди умове –
без капка съвест и представа за обиди
към хора, континенти, Богове.
Светът се срива –
торсът му се срива.
Цунамита се вдигат вместо свяст.
На същите ли евтини Малдиви
замина да почива и Атлас?

там е надеждицата за утре!

Превръщаш сивите книжици в красни със словото си!

Браво за стиха и за позицията.:))

коментариите?

Благодаря на всички за прочита!
Лека неделя!

Разбиваш!