Аз немея, защото не зная, не зная къде съм.
И каквото да кажа – ще бъде заблуда, лъжа.
Аз по пътя към теб се разпридам и стигам на песен.
Всеки слуша, ликува, изригва, а аз отдалече тъжа.
Светло възелче – свило в гръкляна си дъх за начало –
все по рядко и пия и пея, и дишам, и ям.
Да съм живо вретено – въртене с невидимо тяло.
Ако друго не мога – лъч на песен поне да ти дам.