Хващам дългия влак
и в тунел листопаден се нижа,
докато някой ден ослепеят стъклата от скреж.
Есента ще е знак, спомен – капка плашлива и рижа –
върху белите релси на първия снеговалеж.

Аз ще бъда красива
с дискретната матова брошка,
докато някой ден не потъне с мен в белия сняг.
Хубостта ще е праг на реката, немолеща прошка –
ще изчезна и аз – песъчинка от зимния бряг.

Их, че си и ти...
Днес ме натъжавате.А може и от мрачното време да е.А така ми се иска да сте щастливи всички...
Чудесно стихотворение Или, което изобщо не ме учудва!:-)

Красива лирика! Много красива!
Поздравления, Или!

Усмивчице, успокой се, това е мнооооого старо стихотворение;-)

Благодаря ти, Галена!

АМИ то си личи, че е старо, а и си преписала от Илиана И., признай си:))) Щастие ти желая,ili4e!!!

Прекрасен постинг!
Поздравления за това малко изящество, Илиана!
Чу

толкова хубаво и нежно!
Поздрав, Иличе :))))
Валя

Признавам си, щото предпочитам в бележника двойка вместо единица :-)))
Благодаря, Генче! И на теб щастие желая от сърце!

Благодаря, Чу!

усмихна ме врабчето, Валя:-) Благодаря!

Задращи ми под десния клепач....

Поздравления

Моя прочит на този твой поетичен шедьовър "ПЕСЪЧИНКА ОТ ЗИМНИЯ БРЯГ", Илиана, е в контекста на един друг твой поетичен шедовър "ЗИМНА СУТРИН". Публикуван през 2002 г. в Литернет:

http://liternet.bg/publish4/iilieva/zimna.htm

Тези две творби очертават едно магическо пространство на два сезона зима.

В "ЗИМНА СУТРИН" е красота на началото.

Невероятно нежна и девствена природна картина на пробуждането, която всъщност изгражда магията на истинската поезия - прави мига сътворено увековечен, ефирно безкраен. Безкраен като незабравима песен.

"В такива мигове денят е девствен -
без мисълта за гордост и голготи -
преди две стъпки да подхванат песен
и да се отпечатат като ноти."

В "ПЕСЪЧИНКА ОТ ЗИМНИЯ БРЯГ" е красотата на превръщането на края в безкрай.

Безкрай който метафоризира и метаморфоризира себе си от есенен влак в зимна река.
Безкрай в който изчезването оставя красотата си. Красотата изграждаща вечното движение на зимната река.

"Аз ще бъда красива
с дискретната матова брошка,
докато някой ден не потъне с мен в белия сняг.
Хубостта ще е праг на реката, немолеща прошка –
ще изчезна и аз – песъчинка от зимния бряг."

Красиво е човешкото пространство на мисълта в тези две творби.
Изящни са и отворените пространство и време между тези два сезона зима в свързаността на паралелния им прочит.
Написах всичко това за да кажа, че докосването до такава истинска поезия, каквато има в тези две творби ме прави смислен и щастлив. Безкрайно щастие в два сезона зима.
За което безкрайно благодаря, Илиана.

Веселине, Вашият коментар за мен е дар - личен и на съдбата. Това е първият, направен от българин, и споделен с мен аналитичен размисъл върху мои стихотворения. Щастлива съм, че намирате елипсата на духовността и времето в тези две, наглед раздалечени песни. Това е вторият ми дар от Вас. Признавам Ви, че ще съхраня думите Ви и извън интернетното пространство, за да ме правят смислена и радостна в различните сезони на зимата. Благодаря от сърце, Веселине!