Oт високо се точа - тънка струя вода.
И не мога да скоча - водопад в свобода.
Светлината изпи ме - дадох й се до дъх.

Не ме пиши върху водата –
като вълна от мъжка клетва.
Щом плиснеш утрото в реката,

Боже, даваш ли да ти понося словата в павурче –
знам, че не е по дамски, че изобщо не е прието,
ще има да ме задяват кварталните пияндета

... и виното накиселява,
ако си ронил лозе в страх.
От чепките дъга остава,

Виж, че липите все още не са пожълтели?
Вече октомври преваля, трепери, ръми.
Те са ни чакали, чакали – да се намерим.

    Тази сутрин, като никога – дъжд, дупки, кал. Чадърът хвърля сянка под мижавата улична светлина. От вада на вада, от гьол на гьол, с кокоша слепота се добирам до спирката. Отдолу тежко-тежко се задава «икарусът», пуфти, спира. П...

Обожавам тази твоя душа
Още от Шумер те търся.
Винаги се разминаваме на пазара –

Опрях в каменисто, оглозгано с мисъл, небе.
Чак слънцето лъха на спечена овнешка кожа.
Аз вярвах, че има простори нагоре, но не.

Взех да крея, отслабнах – и хляба презрях въобще.
От дъжд та на вятър турям бяла троха на устата.
Змей ме стори геранско ведро – и ми стига нощЕ

Да можех да съм продавачка аз на твоя булевард,
и щом те видя –
да окача табелката: "В момента сме в ревизия"!

Не си отива лятото за нея.
Октомври – тя е с бели панталони.
Пък аз от ден на ден все кафенея –

Вървя след ефирна, кокетна жена,
с крак, издокаран във фина коприна.
Казвам си – страшна е,