Немея като шарка на чиния,
свидетелка на Тайната вечеря.
И кой от Богу верните светии

Аз опъвам баири, синджири от глухи герани,
а ведрото ми свети – кобилица тежко звъни.
Няма кой по нагорното мен да подхване –

Аз стоя до олука ръждясал на цеха за винкел
и си паля на завет след смяната първа цигара,
а зад пламъка блясват очите ти с цвят боровинков

Под машината вече котлонът нагрява тигана.
Втора смяна изключва двигатели – вой за последно.
И ще дъвчем горещата кучешка радост пак двама по двама,