И теб помня - момиченце с щръкнали плитчици!
Чудесен спомен!
Чу

Радвам се, че не съм сама в спомена. Благодаря ти, Чу!

Хареса ми!
Б.

Благодаря ти!

Хитруша такава...а на мен казваш, че съм била палава?!;-)))
Много ми харесват твоите разказчета Или!Връщат ме много назад, там в най-чистата част от живота, където нямаше завист и злоба...или не сме я виждали, защото не сме я познавали.
Топли поздрави за теб добра душицо!:-)

Ако бе те видяла режисьорката, щеше да си радост за очите и', че перфектно си изиграла ролята си. Като чета как си го описала, си радост за читателите!

Драго ми е, че се срещаме не само днес, но и назад във времето:-) Хубава седмица, Усмивчице! Благодаря!

Дано е приятно и да носи радост:-) За мен новата седмица започва с една прекрасна книжка:-) Благодаря ти!

Помня още, че на теб все ти даваха главната роля, а аз още съм четвъртата тръстика вляво... :-)))
Чу

Е, сега сме квит:-) Аз съм тръстиката вдясно:-)))

На мен пак ми се падна да играя умрелия лебед... :-)))
Чу

:-)))

Я слизайте от сцената, че ви измръзнаха дупенцата от студ!:-)))

Едно време отрядниците от ОФ-то - гадни дядки, до един доносници и отрепки, събираха населението по избори - може мама и тати да правят любов по това време, обаче щом от ОФ-то звъннат, беж на избори! Дебнеха ни по улиците дали сме "прилични" и "послушни" - иначе при кварталния и там бой с пръчки. Аз бях по средата - нито от най-добрите, но нито и от най-лошите. Така съм си и сега - по средата. А "най-лошите", които бяха редовни посетители на участъка, сега си купуват през месец я Мерцедес S-класа, я Порше, я Ферари, я нещо друго лъскаво... И живеят в къщи с басейни из Бояна и Драгалевци. Е, не живеят и дълго, но нали едно време един дълъг шоумен беше казал, че "добрите момчета отиват в Рая, а лошите - където си поискат"...

Слизаме:-) За рекламна пауза:-)

Абе моите дядки не бяха гадни - имала съм късмет, пък и ще сбъркаме, ако слагаме всички под един знаменател:-) Да, някои се постараха доста, за да сме склонни към обобщения. Да сме живи и здрави да преживеем настоящето време!
Благодаря за прочита!

Нещо подобно.
- Брадат социализъм -
Роден съм преди доста години. Винаги съм вярвал, че моят дядо и баща са честни и справедливи хора, които са се борили за онзи строй. И съм се гордял със това.
Сега ще ви разкажа една история, която звучи невероятно, но си е едната истина. През цялото си следване и до днес съм с брада, преди 30 години черна, сега бяла. Беше 8-ми септември 1974 година. С моя приятел от института Графа надвечер вървяхме по “Стамболийски”, когато ни спряха някакви отрядници. Къде са ви документите, кратка проверка и ни вкараха в районния клуб. Ние им се изрепчихме, те ни заплашиха, че ще ни опандизят. Не можем да се движим така -с брада аз, Графа с дълга коса. И извикаха някаква Уазка. Стовариха ни на “Констадин Величков” в шесто управление. Баща ми служеше тогава в това районно към управлението на Противопожарната охрана-бе подполковник. И дежурният офицер ни попита къде работят родителите ни.
Моят отговор много, ама много го смути. Аз не му казах нито чина, нито длъжността, но по лицето му се изписа ужас. Да не би да са докарали сина на някоя голяма клечка. Как ще се оправят после. Стана много внимателен и дори ни посъветва приятелски, че ще сме по-хубави ако се пострижем и обръснем.

Е, това ако не се казва брадат социализъм, здраве му кажи.


07.2006 Любомир Николов

Мен, едно време, когато бях на 19 ме задържаха цяла нощ по полициите на Витоша, и после в София, за две чаши.Бяхме на ресторант и ни хванаха.В полицията не ядох бой, но видях как биха едно момче, което живяло без брак, значи незаконно с приятелката си.Пребиха го, лежеше на земята без да мърда накрая.Знам ли, може би, това ме е накарало да стана човек.Нещо е преобърнало в мен.
Лошото е, че от тях не ядох бой, обаче, когато се прибрах във Варна, боя беше неизбежен...от мама, разбира се!;-)))
Абе Или, какво става с мен, след прочит на твой пост, пиша едни големи коментари, необичайно за мен.По-добре да взема да се пробвам в прозата.:-)))

Усмивчице, давай нататъка? Пишеш големи коментари, защото те "налягат" спомени. Нормално?:-) Строго ни държаха някога, може би затова не се изчовърнахме.

Хареса ми определението за брадатия социализъм:-) Абе, страдаха момчетата, че трябва да са бръснати, лъснати и подстригани. Не е лесно да си различен, "друг". Но като се замислиш,"другостта" коства борбеност по всяко и във всяко време. Днес пък младежите предимно се стрижат късо, бръснат си главите чак, без да ги чака родната казарма. Сигурно пак някакви "знаци" ни дават, но от свобода и работа не ни остава много време да ги "прочетем"...

Как хубаво разказваш! Хем тъжничко ми стана, хем тосталгично - довя ми аромати и вълнение от крехката граница между детството и младостта...Странно ми стана...наистина ли е било това и хубаво, и цветно, и вълнуващио, и абсурдно време...Сетих се пък аз за едни "летящи тройки" - май и те изпълняваха някаква такава опазваща подрастващото поколение роля...
Много хубаво разказваш, много.

Благодаря ти, Гал! Понятието "летящи тройки" е далеч по-поетично от "отрядници":-)