Неее-е... с теб не е възможна немотата –
дори и в най-кошмарния казан –
дори в нирвана –
трошат ми се световните езици –
висулки лед от черните ми покриви –
не мога бе човек – не ме мъчи
мълчи ми се, та ми се клатят небесата
въз мен таванът пада –
два боинга ли ми се врязаха в гръкляна –
кобила цвили в ръжени очи
кобилици напити-недопити се гънат на нагръдника ми -
мира нямам –
от нямане на обич – сама събирам камъни и буци –
сама сред буци – търкалям се – каручка в светлини –
към шарено написаните дни –
сред върволик нацепени от мълнии каруци за бели дни
из черни старини –
гледжосана паница – шарен боб и жълта остра сол – внос –
издъхвала из пясъците на пустините, затъкнали синилката на океана
не мога да ти мина през словата
не мога да летя и се вбесявам
убий ме с писък – дим – ме изгори
да пръсна пукот съсък шепот крясък
но ти не се погребвай в тишини –
ти знаеш пътя –
ти води нататък!

Словесница!

Летиш ей! Летиш над девети небеса! Че и го умееш! Висш пилотаж поезия!