Всекидневният бит по разбито трасе
безогледно ни мята и вихри.
Всеки има съсед, който входа тресе
поне с третата степен по Рихтер.

Но когато земята въздъхне под нас
и сърцето си в ритъм намести,
се отдаваме диво на нейната власт
и не чакаме никакви вести.

Проговарят стените с понятен език,
а чуждиците с пукот се люспят –
и е тихо и трепетно в дългия миг,
в който всички се вслушват да чувстват.

Наведнъж – топъл сок на дръвче в земетръс –
бликат светли лица от живота
и по тях се покачва душата без мъст –
прояснена, добра, несамотна.

Оцелели след труса си мислим – охо,
ще ни бъде, прости ни земята!
И заспиваме с впито дълбоко ухо
в песента й докрай не допята.

Браво!

Благодаря ти!

Мигновено си откликнала на злободневното...

чак когато ни допре яйцето до... ухото! От ежедневнияжедневният душетръс, не туряме в раната пръст! Зашеметяваща Илиана, както на всяка своя стъпка! Да ти е безтръсно!

ме разтърси с талантливо написани истини!

:))

Защо ми сви коментара? :))))))) Ама аз съм бърборко и ще се включа с друг един :)

Не за първи път с творба призоваваш към разум! Помня тази ти, за изсичането на дърветата.

"в песента й докрай не допята." - мога само да се надявам да остане завършек на един чудесен стих.

За разтърсващото - по подобаващо разтърсващ начин!
Благодаря ти!

Da sme jivi i zdravi da otklikvame, Genka!

Prav si Lamia! Za sekundi stavame heruvim4eta, posle si go podkarvame po 4ove6ki...

Blagodaria ti! Mislia si prosto, 4e i zemiata e jivo su6testvo i kolko mnogo turpi, milata.

I az ti blagodaria!

Blagodaria, Eleonora!

Чета с едно ухо в земята - и... чувам - одобрява - зуважена се чувства!
И аз много харесах! :)

Поздравления!!! :)