Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
12.09.2010 20:25 -
БОЖИЯТ ТРАНСПОРТ
Автор: ili4e
Категория: Поезия
Прочетен: 1297 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2010 12:16
Прочетен: 1297 Коментари: 5 Гласове:
4
Последна промяна: 13.09.2010 12:16
Нямам друг личен транспорт –
мятам шапката, чантата, шала в маршрутките
пратени ми от Господа,
из виещите търбуси на влаковете Му,
друсам се
в частните Му автобуси.
Ако искам да се отбия от ручилото на магистралата
нижа си ситните дири по баирите пеш –
пални свещ за мен
остави пламъчето – да трепка зеница на есенна птица –
и недей да ме мислиш.
Моля те – не съм тарторица
на мацките с къси чорапки,
снишени в шанеца на завоя с огърлици от капки слана,
трепетлики във воя към зимата.
Никой не ме товари, никой не ме разтоварва –
гарвани Господи –
черни гарвани – а аз пея с ангелите ти бели.
Сама.
Твоя съм и съм ничия.
Аз си тегля теглича и караваната –
сама на себе си Нарва.
Не загърбих лагуна, в която да съм била
птичи писък
и мах,
кротък плясък на люспестите весла.
Никой не ме е забравял необратимо,
винаги съм идещата навреме пролет.
Не ме викай да бъда зимата.
Есен нека ти бъда –
само не зимата,
сметена пряспа в ъгъла.
Дай да те водя и тебе.
Ще бъдем тъй смешни из Пратерите
денем и нощем и по продънените ешафоди,
енергийно независими рачета земеходи.
ОПЕК да си вири цените до края на времето неизбродимо.
Изцедиха ни мозъците, лимфите, плазмите
с техните тежки петролни платформи –
тъй пияни менади пият огнени сили от мъжките спазми
в бръшляновите гори.
Ако искаш да не ни покори
този свят със премазващи хубавци и красавици
да си склаждаме песните в мешките,
да си вдигнем кобурите,
да си метнем възглавниците
и да идем на онзи разклон дето древни лами
безутешно сънуват,
в насечени сънища сричат имена на реки
безсловесни
отнесли всемирната скръб в океаните.
С разтоварени ризи,
бохчи и грамади от помнещи камъни
да навирим глави – нека Бог да взриви
нови Великденски острови с проговорили статуи-великани
а ние – пръски светулки с душици на къси светлини
да летим по световните магистрали.
Ще те вихря през твоите ненаситни мелтеми, бризове и мистрали,
нося ти нотирани автографи от свети Николай и свети Мина,
колесник от светия Илия.
Само първата нощ да положа главица
на бездънната твоя гръд –
все пак аз съм тъй дълго вървяла из трънлива кория Жена.
Кичур рус ще прещрака на късо
в оператора за божествена телефония.
И ще бъдем по-тихи от дъжда,
който пее и ръси маслините за победители.
Най-тихите,
кухи,
солени и сухи каверни да лежим на пусия –
там където ще хлътне потокът вселенски на тласъци.
Само нервни импулси ще пляскат сред вихрени пясъци,
изненадани будни стада
от човеци – търкулнати камъни –
от теб небесно подкарани
на сочна паша в пустиня.
мятам шапката, чантата, шала в маршрутките
пратени ми от Господа,
из виещите търбуси на влаковете Му,
друсам се
в частните Му автобуси.
Ако искам да се отбия от ручилото на магистралата
нижа си ситните дири по баирите пеш –
пални свещ за мен
остави пламъчето – да трепка зеница на есенна птица –
и недей да ме мислиш.
Моля те – не съм тарторица
на мацките с къси чорапки,
снишени в шанеца на завоя с огърлици от капки слана,
трепетлики във воя към зимата.
Никой не ме товари, никой не ме разтоварва –
гарвани Господи –
черни гарвани – а аз пея с ангелите ти бели.
Сама.
Твоя съм и съм ничия.
Аз си тегля теглича и караваната –
сама на себе си Нарва.
Не загърбих лагуна, в която да съм била
птичи писък
и мах,
кротък плясък на люспестите весла.
Никой не ме е забравял необратимо,
винаги съм идещата навреме пролет.
Не ме викай да бъда зимата.
Есен нека ти бъда –
само не зимата,
сметена пряспа в ъгъла.
Дай да те водя и тебе.
Ще бъдем тъй смешни из Пратерите
денем и нощем и по продънените ешафоди,
енергийно независими рачета земеходи.
ОПЕК да си вири цените до края на времето неизбродимо.
Изцедиха ни мозъците, лимфите, плазмите
с техните тежки петролни платформи –
тъй пияни менади пият огнени сили от мъжките спазми
в бръшляновите гори.
Ако искаш да не ни покори
този свят със премазващи хубавци и красавици
да си склаждаме песните в мешките,
да си вдигнем кобурите,
да си метнем възглавниците
и да идем на онзи разклон дето древни лами
безутешно сънуват,
в насечени сънища сричат имена на реки
безсловесни
отнесли всемирната скръб в океаните.
С разтоварени ризи,
бохчи и грамади от помнещи камъни
да навирим глави – нека Бог да взриви
нови Великденски острови с проговорили статуи-великани
а ние – пръски светулки с душици на къси светлини
да летим по световните магистрали.
Ще те вихря през твоите ненаситни мелтеми, бризове и мистрали,
нося ти нотирани автографи от свети Николай и свети Мина,
колесник от светия Илия.
Само първата нощ да положа главица
на бездънната твоя гръд –
все пак аз съм тъй дълго вървяла из трънлива кория Жена.
Кичур рус ще прещрака на късо
в оператора за божествена телефония.
И ще бъдем по-тихи от дъжда,
който пее и ръси маслините за победители.
Най-тихите,
кухи,
солени и сухи каверни да лежим на пусия –
там където ще хлътне потокът вселенски на тласъци.
Само нервни импулси ще пляскат сред вихрени пясъци,
изненадани будни стада
от човеци – търкулнати камъни –
от теб небесно подкарани
на сочна паша в пустиня.
"Никой не ме е забравял необратимо,
винаги съм идещата навреме пролет."
Благодаря за Поезията!
цитирайвинаги съм идещата навреме пролет."
Благодаря за Поезията!
Ти надмина призваните, непризваните, blog.bg замлъкна шаштисан!
Но не, не на оня разклон...населен с безутешност:(
цитирайНо не, не на оня разклон...населен с безутешност:(
симфония за любовта! Не съм срещнал друг да я може!
цитирайПоздравления!
Чудовището
цитирайЧудовището
Много мошно звучи!
С поздрав!
цитирайС поздрав!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Мои книги (с изключение на учебника по латински език:-))
2. Литернет
3. Словеса
4. Резерват Северозапад
5. За Родопите и ротопския диалект
6. Хайку Клуб София
7. Хайку от цял свят
8. Хайкумена
9. Фотография/Владислав Христов
10. Моят свят
11. Любов на 80 века
12. Pink Floyd
13. Queen
14. Телишко бащино огнище
15. Мая Любенова-хайку, хайга, теория
16. Археологически разкопки в България
17. Мая Любенова-поезия и визия
18. РАЗГЕЛЕ!!!
19. muzika
20. Теория за хайку
21. ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
22. Скритата История на Човешката Раса
2. Литернет
3. Словеса
4. Резерват Северозапад
5. За Родопите и ротопския диалект
6. Хайку Клуб София
7. Хайку от цял свят
8. Хайкумена
9. Фотография/Владислав Христов
10. Моят свят
11. Любов на 80 века
12. Pink Floyd
13. Queen
14. Телишко бащино огнище
15. Мая Любенова-хайку, хайга, теория
16. Археологически разкопки в България
17. Мая Любенова-поезия и визия
18. РАЗГЕЛЕ!!!
19. muzika
20. Теория за хайку
21. ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ
22. Скритата История на Човешката Раса