Пришивам копчета на марсианска ризка.
Към космоса поглеждам и те мисля.
Ела си, доста си добивал злато.
Без теб е бедно – с теб ми е богато.

Дойдоха пак онези земни хрътки,
набодоха си сондите по двора.
Ела да ме целунеш, че съм в тръпки
след странното внимание от хора.

Накрая ще затворя тук дюкяна,
но без иглите – да не ги намерят.
При теб ще литна и ще ти пристана –
на твоята планета – на Венера.

Ти само гледай – в орбита ме чакай,
че Слънцето гори до теб на стъпка
и видиш ли ме – светлина през мрака –
убий ми скоростта с една прегръдка.

Търсейки нещо ново при теб, препрочитам няколко "по-стари" твои творби и все повече ми харесват...
П и е р

Благодаря ти, Пиер!