Под навеса, където вече пуша,

откакто пушенето забраниха,

две кучета на сянката се гушат –

като борци, свалени на тепиха.

Едното даже леко е ранено –

ухото му с червено е отрито,

а другото следи директно мене –

аха-аха за нещо да ме пита.

Обикновено лягат край стобора –

под боровата сянка – на прохлада

и час по час за нещо все се борят,

за нещо тяхно все ще се нападат.

Но днеска са ошмулени и тихи –

не са го преживели още стреса,

че завчера ушите им пробиха

със чипове от Екоравновесие.

И аз съм в стрес – но кой ли го е еня?

Във името на здравето нали е?

Сезон се сменя – аз се не променям.

Натирена – ни хапя, нито вия.