Всяка дума от мен след твоите необятни стиховища
е изрядно квадратче на кухненската ми престилка.
А в душата се мятам безсилна да бъда чудовище –
лабиринтът за простата дума е яка домашна бесилка.
Тук кипи кафеварката, а на мене ми кипва кръвта
и до ужас се вслушвам на твоите думи в пространствата.
Пара дишам и пуша сред кухнята потна, сама,
и събарям над мивката шепотите на лекарствата.
Аз съм болна от теб – с безнадеждни от нежност разсейки.
Никой лекар не знае от словото верния лек,
ни Микао Усуи – създателят светъл на рейки,
само ти – с който Господ дойде да говори в човек.

Страхотевица си, Илиана Илиева!

Хвала й на усета и осъществлението му! Безбрежното чувство няма адекватност друга! И лечението не му е майката!